безплатна регистрациязабравена парола
      ФОРУМИ » Темите за MMS конкурса » Един ден
 
Един ден Автор: PISATEL Публикувано на: 2005-12-23 15:25
Беше студен зимен ден. Вечерта приближаваше, а дон Leonnardio все така чакаше в чата... ТЯ закъсняваше... Нямаще я... Минутите се изнизваха бавно и мъчително за горкия дон Leonnardio, който като всеки стар мъж страдаше от подагра.
"Защо ми го причинява??? Защо? Какво съм Й сторил? ТЯ не е възможно да е такава..." - подобни мисли изпълваха старческото съзнание на дон Leonnardio, уважаван /от всички роми в квартала/ мъж в достолепна възраст, прекарващ вече почти целия си съзнателен живот в чата /с изключение на редките моменти от нощта, когато похъркваше звучно в креслото си, сънуваше НЕЯ и сутрин се събуждаше мокър, мокър, мокър..., а екранът все така го гледаше бездушно от метър разстояние - винаги забравяше да изгаси PC-то си, но пък то го поддържаше жив.../

В същото време на километри от дома на достопочтения дон Leonnardio, в малка схлупена барака /с две коли отпред - разбирай каручки/ се чуваше силна музика, порочен женски смях и стенания. Гола, както я е майка родила, синьорина sintiq /да, точно ТЯ - лелеяната мечта на дон Leonnnardio/ крещеше в предоргазмена фаза нецензурни думички в компанията на двама роми. Синьорината беше захлупена в желязна поза от мургавелковците, единият по гръб, легнал директно върху каменистия под, тя върху него, разкекерчена като жаба, а вторият black gentleman отгоре. Явно тримата младежеи бяха попрекалили с алкохола и сега се бяха отдали на разврат с цялата енергия на младите си тела. Синьорина sintiq се тресеше в диви спазми, но все пак поглеждаше нервно часовника над камината, като си мислеше: "Ох, още 30 мин и имам друг клиент, няма ли да свършват тия мангали смрадливи, да си плащат и да се измитат! А трябва и на подагрения старец да врътна една виртуална свирка в чата, боже, тези мъже, ще ме съсипят..." В този момент ромчето отдолу изпъшкка тежко и синьорината усети как едното парче месо, забито в нея /няма да описваме подробно къде точно/, сякаш се стопи, това й даде нови сили и тя в бесен ритъм довърши другия мургав пич. "Дотук добре!" - си каза синьорината и след 10 мин циганите се бяха натоварили на каручките си и потънаха в мрака, а sintiq седна да брои съчките дърва за камината, с които й бяха заплатили сеанса. 5 мин по-късно никът й влезе в чата...

Както се беше унесъл пред PC-то си, почти задрямал, дон Leonnardio подскочи на мястото си. ТЯ беше ТУК! ТЯ дойде! ТЯ все пак го обича! Да вървят по дяволите всички мисли, които го бяха измъчвали досега, вече ги беше забравил... ТЯ беше ТУК и това означаваше всичко. Животът му беше пълноценен /точно както когато беше на 35 и за пръв път беше изпитал насладата от секса, извършвайки страстен полов акт с козата Пенка на дядо си Мунчо на село/.
Запретна ръкави дон Leonnardio, написа бързо с клавиатурката съобщение до НЕЯ "Mili4ko, haide da idem v druga staq, iskam da sme sami" и вече цялото му същество беше изпълнено с плам, многоуважаваният /разбирай - много пъти уважаван/ дон Leonnardio отново живееше!

А навън снегът продължаваше да се сипе тихо на парцали, природата сякаш спеше и никой по белия свят не знаеше, че едно старческо сърце току що е изживяло поредния си Ренесанс...
Един ден... Автор: rexkos Публикувано на: 2005-12-25 20:36
...и Мъро е АУТ!
 
KamenitzaGlobul
Радио Експрес 24 часа
web design: eDesignweb design: eDesign