|
Изкушението да съдим другите
|
Автор: Allice
|
Публикувано на: 2005-11-21 15:54
|
Много е удобно да дефинираш някакви принципи на морал и поведение, но да бъдат приложени това вече е нещо съвсем друго...
Много по-лесно е да приемеш обществото като цяло, отколкото съседа си по етаж. Във всеки момент наистина сме изкушени да съдим другия – странно облечения човек на улицата, приятелят, който не е дошъл на среща, момичето, което превръща прелестите си в пари и т.н.
Осъждаме, лепвате разни етикети, епитети, тръгвате да цепите дърва, за подклаждане на кладата, хвърляте кал, която незнайно защо си мислите че е лечебна, изказваме отрицателно мнение за някого, квалифицицираме го и го поставяме в някакви наши си рамки и норми, без да го познаваме добре.
Не можеш да кажеш за някого че е някакъв си или никакъв си изхождайки от собственото си въображение.
И ако някой е избрал да гравитирам около успеха на сложните си провали и крайности, интересното, но несигурното, а друг е избрал да гравитират около пагубната умереност на простичкото и лесничкото, но сигурното, то това не прави единя по-добър или по-лош от другия. Това просто е избор, онзи избор на които всеки от нас има право.
Нашите избори не пречат на никого, но изборът на другите, виж това е нещо друго. Ако пък изборът на другите е всичко онова, което ни се иска, но не ни стиска, това вече е кощунство, което излиза извън нормите на моралното поведение, норми и принципи на морал, които ние удобно сме дефинирали, но май само за чужда консумация, защото едно е да ги дефинираш и вече съвсем друго е те да бъдат приложени. Освен това, човек никога няма да си признае, че заклеймява греховете, които са му омръзнали.
Ами това по повод на Съквартирантите и Big Brother.
|
|
be v pove4eto slu4ai prosto
|
Автор: dens
|
Публикувано на: 2005-11-21 15:58
|
