|
za elena
|
Автор: kapera
|
Публикувано на: 2005-10-28 15:29
|
|
len4eto ne e lo6o momi4e no dosta godinki i lipvat vav vazpitanieto,tq e kato dete v supermarket,6tom vijda blizalka i si q vzema..A za drugoto se pisa ve4e mnogo.kakav 4ovek e:ne4esten ,svetoven 6ampion po egoizam,umel aktior,ne precenqva6t trezvo ne6tataabe vie q vijdate.ni6to protiv da si tarci 6tastieto ,no da laje6 edin 4obek 4g,4e go obi4a6(nali kaza ,4e go obi4ala parvite 2g.)da izbqga6 ot nego za 1 g.da iam6 vrazka(ot koqto ni6to ne e izlqzlo),da se varne6 pak pri nego da mu predloji6 brak ,i po tova po nai nemoraliniq i smazva6to unizitelen na4in da go narani6,i da mu nanese6 takava dlboka du6evna travma(kato proqvi bezrazli4ie sprqmo nego v ka6atat ,koeto e po zle ot omraza,kato se natiska6e s hilaviq alkoholik pred o4ite mu).tova li e da si prekrasen??Koi v slu4aq e jertvata(koi e stoql v ka6ti i q e 4akal i maikai go ute6avala).taka 4e pomislete si hubavo?
|
|
terro
|
Автор: bayros
|
Публикувано на: 2005-10-28 16:23
|
и не мога да си обясня ,с какво точно те плени тази Елена
…Теро, когато човек е пленен и обича, той просто е пленен и просто обича… А не пленен съм защото : Първо , второ и трето… Затова ми се струва смешно, когато някой запита любимия си или любимата си – „Защо ме обичаш!”
Не съм влюбен, но изпитвам симпатия към (тази)Елена, не за да се правя на интересен и да дразня някого. Макар че понякога се хващам, че изпитвам удоволствие, че някои хора са като разярени… Не се отнасям безкритично към нейните действия, но когато симпатизираш на някого се стараеш да го разбереш, да си обясниш действията му, а не да го обвиняваш и съдиш. Не смятам че Елена има нужда от защитник, от някого който да я оправдава. Нямам намерение да те разубеждавам в твоите виждания за нещата.
Най-напред – смятам че нещата тръгнаха от Миро. От начина по който той подходи първата седмица, тона с който подходи. Тогава още не ни беше известно че те са семейство с проблеми. Веднага обаче стана ясно че това са двама души, които не могат да си разговарят, не могат да се изслушват. Направи ми впечатление и безразличието на Елена, към съпруга й. Просто не е възможно двама души, които се обичат, макар да имат мисия( баси мисията!) … да не намерят начин да си казват по няколко пъти на ден „обичам те” … или да си говорят разни неща – имаш ли представа, колко неща и по къкъв законспириран начин могат да си кажат двама души, които се обичат. Но такова нещо не се случи.
Напротив – имаше сцена на ревност от страна на Миро.
Теро – ще ти кажа, че ако има нещо което ме отвращава в отношенията Мъж-Жена, това е ревността. Бих приел за нормално да се ревнува, ако, както ти казваш, ако се приеме за нормално убиецът да убива, щото го прави с любов и изпитва радост… Ревността се приема от много хора, като израз на любов и т.н. За мен е израз на собственост. Не изпитвам никакво съжаление към ревнивец. Сама по себе си ревността на Миро, е едно предизвикателство, което оправдава всички унижения, които след това той изтърпява – по собствена воля и по собствена инициатива. Някой бе казал „никой не може да те унизи, човек се унижава сам приемайки едно или друго действие.!”
Така е стана и с Миро. Той не пророни и една мила дума към Елена. Помня че веднъж, тя спря на вратата на излизане и му каза – „Е ти си най-добрият!”… и му каза нещо много сдържано, но положително по негов адрес. Той се надуваше като средно угоен пуяк.
Можеше ли Миро да не приема мисията през първата седмица – да. Защо прие . За да не се покаже слаб. Защо прие удължаване на мисията. Пак затова. Той виждаше, че Елена се влюбва.
Смятам че Елена просто беше вкарана в тази схема от съпруга си. Какво бихте направили, ако някой демонстрира ревността си и демонстрира чувство за собственост над вас???
Миро още в началото показа че не вярва на съпругата си и беше „възнаграден”… Между другото, това в което съм убеден, е че неговото страдание дойде основно от това, че беше отхвърлен от Силвето. На практика Миро намаше как да си го върне. А това е тежко. Той видя че не може да накара Елена да ревнува, така както той ревнува.
Освен това в поведението на Миро имаше силна доза манипулативност. Той беше приел да диктува и оценява живота на жена си и го правеше методично през цялато време. То не беше ревност, не меше пренебрежение, не беше рев… и защо? Да я накара да разбере, че в това шоу, тя е негова жена, а не жена, която сама взема решенията в живота си. Да покаже че има някаква власт над нея, дадена му от един подпис.
Лесно е да правиш мускули и да се перчиш. Трудно е всеки ден да се стараеш да спечелиш любовта на жена си. На някои това им се струва ксмешно – тя или те обича или не. Да ама не. Любовта идва и си отива… може да си отиде бързо… може да живееш с нея цял живот. Само че любовна изисква известни усилия, старания… Любовта трябва да бъде отглеждана. Любовта е динамична – има спадове и възходи, понякога много резки – зависи от темперамента на тези които се обичат. И ако се отпуснеш, ако почнеш да си мислиш, че всичко ти е в кърпа вързано, че някой ти е длъжен, просто защото се е подписал – тогава си просто мъртъв!
Друго което се изтъква срещу Елена – „нямам нищо против това да се влюби, да се чука, да изневерява, но не по този начин, унизяващо пред цяла българия. Шоуто не е място за решаване на лични проблеми.”
Не ми се мисли, да приема че е нормално да приема че двама души могат да си изневеряват тайно, това не наранява никого, хората не знаят и не приказват. Да приема това значи да приема двуличието лицемерието фалша… И онази дребна философийка от филма „От нищо нещо” – какво ще кажат хората!
Според мен хората винаги ще намерят какво да кажат. Оставиш ли им се, няма да те оставят докато си жив. А Миро просто се остави да бъде манипулиран от останалите. Това го изведе от равновесие и го постави в ролята на страдалец, която той започна да харесва.
Страданието може да бъде многоразлично. Понякога един човек може да ти стане симпатичен като страда, друг път да ти е противен. Разбира се когато виждаш, че страданието се използва за манипулиране, просто няма как да не се възмутиш.
Страданието на Миро просто е насочено срещу Елена. Иска да я изложи в очите на хората. То е фалшиво манипулативно страдание, стремящо се да причини зло. Ето защо когато разбрах това, започнах да съчуствам на Елена и да се старая да я разбирам. (Признавам, че имаше няколко дни в които бях разочарован от нея… смятах че е слаба и си казвах „дано да не нарани и Мариян”)
Опитвайки се да се поставя на нейно място, имайки известен опит, успях да си обясня нейното поведение. Или поне така си мисля. Смятам че не е имала възможност да реагира другояче. Че око беше отложила решаването на проблемите след шоуто просто всичко щеше да е отишло по дяволите… ПРосто самата тя нямаше да уважава себе си.
Можем да моделираве този вариант – Елена се прави на тапа по време на шоуто. Трайка си, а след това поставя ребром наболелите въпроси – сядат на масата с Миро и спокойно и делово обсъждат предложението за развод… Той се смее от висотата на своето положение… хваща я за главата… да не може да не го гледа в очите… и започва да й говори… Задава й вапроси и не чака отговор, защото отговорите всъщност той си ги знае и те не го интересуват… (имаше такава ситуация – пуснете си записите и вижте как Миро задава въпроси и дали изчаква да му се отговори)
Миро има подкрепата на тъст и тъща… Елена не – Елена е сама… какво означава това?!... Тотално да си потиснат и да нямаш на кого да се опреш…
Как щеше да протече животът на Елена… Ми – да речем щеше да я насили да й направи бебе… Или безкрайни дела за развод – отива ти на кино живота… На тези дела омразата е нещо много зверско – щото адвокатите са на далавера…
Миро можеше да не влиза в деветте кръга на унижението… но той сам си избра да се набута в този лабилинт… Реакцията на Елена – целуването на крака – нима това беше любов – категорично не! Виждайки унижението на мъжа си, и това че иска да й насади вина за това унижение Елена започна да го моли да не напуска шоуто… и да му целува краката – като че ли изкаше да си раздели унижението с него…
Но никой не я разбра разбира се… Прие се като връщане към Миро… Сцената когато Мариян изказа съмнения, Елена се нацупи и отиде при Миро…
Убеден съм че в тази сцена Елена не се връщаше при Миро. ПРосто го молеше за прошко искаше да раздели унижението, защото усещаше инстинктивно какъв товар се опитва да стовари Миро върху нея!
Нека сега да се поставим в шоуто – напрежението в шоуто, интригите мужду съквартирантите, завистта… ще видим че обстановката съвсем не благоприятства вземането на кардинални житейски решения, които обаче трябва да бъдат взети… Защото иначе Елена се превръща в робина завинаги!
…. To be continued 
|
|
|
taka e
|
Автор: beby
|
Публикувано на: 2005-10-28 17:19
|
|
|
xa xa xa
|
Автор: sisil_
|
Публикувано на: 2005-10-28 17:27
|
|
|
байрос
|
Автор: propovednika
|
Публикувано на: 2005-10-28 17:34
|
|
|
Бай Рос,
|
Автор: dane
|
Публикувано на: 2005-10-28 17:49
|
ще продължа написаното от теб с малко мои съждения.
Елена много пъти се опита да каже на Мирослав,че не го обича със страст или така както трябва да обича за да бъде с един човек за цял живот.Още след разкриването на семейната двойка и последвалия разговор тя отговори на въпроса му,защо се е държала така с Мариян и дали знае как той се е почуствал,така:"Ако ти се беше държал с някоя по този начин,щях да се запитам защо го правиш."Миро обаче през целия този период предпочиташе да се крие зад мисълта "Бате,тя ме обича много" и да не си отговори.Да тя го обича,но явно не така,че да вижда само него и неговите очи да са достатъчни за да се оглежда в тях.Миро не искаше да приеме,че някой може да е по-добър от него,да я обича повече и да й дава повече.Тук той тотално сгреши,защото надцени себе си и подцени съперника.Осланяше се на един подпис и чуството за собственост.Това убива любовта,а когато тя е в малки количества направо я изпарява.
Отначало Елена се опита да играе на двата фронта-да не унижава Миро и да му засвидетелства нежност и уважение,но и да запази интереса на Мариян към нея.Това я направи да изглежда лицемерна,подла и меркантилна.Но след последния скандал с Миро и последвалото му напускане на стаята,тя окончателно реши за себе си какво иска.Това я освободи и тя се впусна в прегръдките на Мариян.Защо не я упреквам,че се реши на толкова осъдителни от хората постъпки в къщата?!Защото има моменти,които не бива да се пропускат.Има моменти,които никога повече няма да се повторят.Не действаме ли импулсивно,премисляки какво ще загубим или как ще ни наранят, рискуваме цял живот след това да живеем с мисълта че сме загубили и да се питаме "ами ако...".Аз съм една от хората,които са имали своите ценни мигове,но не съм била достатъчно безрасъдна да ги използвам.И мисълта за това "ами ако.." ме убива по малко всеки ден.
Елена нарани Миро,но ако не го бе сторила,излизайки той щеше да продължава да живее с мисълта,че тя го обича и подписа я задължава. Изходът от положението щеше или пак да страда,но много по-дълго или да накара Елена да страда цял живот,натрапвайки любовта си.Тя го нарани, защото той искаше да бъде наранен.Миро изпадна в зоната на самосъжалението,а то е блато в което само можеш да потънеш.
|
