|
За ценители...
|
Автор: svalka
|
Публикувано на: 2006-02-17 02:33
|
Автор: ashantei Публикувано на: 2006-02-16 17:04
опитай
Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Постой и ме погледай отдалеч.
И нека тишината ни изпълва
разсечена в очите, като с меч.
Изграждай ме със слово в пълнотата.
Виж прореза на раната е къс...
Недей наднича плахо зад вратата
с еленови очи, а просто влез!
Постой до мен. Далечното остава
в онези неразбрани светове,
в които знам, надеждата ранява,
но думите - не се делят на две.
Обичай ме изказана, такава,
Безропотна, невидима почти.
Обичай ме, обичай ме тогава,
когато вече нямаме мечти.
Допускай ме до себе си. Сърцето
приема всяка малка неизбежност.
Животът ни изписва с бяла нота -
мелодии сред синята безбрежност.
Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Пространството до дъх ще се стесни.
Далечното е в близкото ни тайнство,
в което те достигам... Остани...
Тъй близко остани... в далечината,
коляното ми с устни целуни.
Магията е в нас. Над самотата
с очите си ... до звук ме прегърни!
|
|
И още...
|
Автор: svalka
|
Публикувано на: 2006-02-17 02:36
|
Автор: ashantei Публикувано на: 2006-02-16 16:43
Да пием по кафе
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека
е синя -
безформена
(както небе),
безкрайна (подобно пустиня)!
Зрънцата ... във мелничка сме,
която ни стрива
до звуци.
Привидно ни няма,
но СМЕ -
дъждовната песен в улуци!
Животът ... е с вкус на кафе -
горчиво и силно
Фрапе!
Когато нагарча -
живеем!
От сладка отрова се "мре"!
|
|
|
Ако знаех...
|
Автор: svalka
|
Публикувано на: 2006-02-17 02:55
|
Че няма да видя слънцето утре, щях да поискам да чуя всичко това... за сбогом.
Че няма тъга, щях да поискам да чуя това... за болка.
Че има толкова тъга, безнадеждност и самота, щях да плача до края на дните си...
След като ги прочетох и осмислих, станаха и мои тъга, безнадеждност и самота...
|
|
|
svalka;)))
|
Автор: ashantei
|
Публикувано на: 2006-02-17 09:48
|
Нека изрече обичам те мълчанието,
когато говори състоянието.
Всички думи са излишни.
Песните не заглушават вятъра,
вятъра носи песните,
мислите не заглушават чувствата,
чувствата носят думите
от несъществуващото и недвижимото,
до действието и съществуването.
Един удар на сърце
произнася по-красноречиво
от всички стихове:
Обичам те
Нека изрече обичам те сърцето,
говорейки чрез пулса си
без думи,
когато песента се извисява
над белите скали
и над върха несъществуващ
за очите
понеже тих е порива, невидим
е всеки допир
отвъд написаното - шепот сме
на нечие присъствие
и над несъществуващото сме движение,
а формите ни вграждат се...
От процепа на удара отварят се
широки светове
над всички стихове:
обичам те
|
|
|
па и аз
|
Автор: kire_to
|
Публикувано на: 2006-02-17 11:34
|
Целувки
Елегантни
На
Истинските
Творци
Евала
Лелее
Сам съм
Ъхх
Малее
|
|
|
ashantei!
|
Автор: wonder
|
Публикувано на: 2006-02-17 13:41
|
продължавай да пишеш!
Прекрасни са стиховете ти!
В изкуството не би трябвало да има завист и злоба, нали така?
Благодаря за критиката, отправена към моите стихчета!
Без никаква зла умисъл ти казвам: Стиховете ти са прекрасни!
Продължавай напред:)
|
|
|
......
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2006-02-17 13:48
|
Знаеш ли какво е самота?-
Всяка вечер да се събуждаш
и да виждаш своето собствено рамо.
|
|
|
знам
|
Автор: tonika_ka
|
Публикувано на: 2006-02-17 15:19
|
"знам какво е самотата...
часовник, който отмерва времето
времето, в което очакваме някой...
някой, който няма да дойде..."
|
|
|
или
|
Автор: wonder
|
Публикувано на: 2006-02-17 15:37
|
този, когото сме очаквали е пристигнал след като сме си тръгнали,
уморени от дългото чакане!
Пак самота...:)
Но понякога самотата е лековита за душата...Понякога помага!
А много хора са самотни дори тогава, когато са с някого!
Това е страшно...
|
|
|
И още...
|
Автор: svalka
|
Публикувано на: 2006-02-17 16:33
|
Автор: ashantei Публикувано на: 2006-02-17 16:14
различно
Пристъпва некротко,
а мислите
вкупом събарят стени.
Там долу
все още някой крещи.
съдира с гласа си
небето,
а някой друг в себе си
просто гради.
И тихо е.
Късче по късче изтича
през сухите пръсти
на полъха жаден,
а синята нежност
отваря вратите
на времето
плаващо в тихи води...
|
|
|
до свалка
|
Автор: ashantei
|
Публикувано на: 2006-02-17 16:50
|
"...за войните пътешественици има само борба и тази борба няма край..........
....Чувството на война-пътешественик, на когото предстои да се гмурне в безкрайността и точно преди да го стори, той се обръща назад да каже "благодаря" на хората, които са му правили добро. "
|
|
|
ashantei
|
Автор: wonder
|
Публикувано на: 2006-02-17 19:40
|
знаеш ли...За красотата на стиховете ти няма спор,но за учтивост и дума не може да става:)))))
|
|
|
за войните на Светлината
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2006-02-17 20:23
|
В движение
успявам да докосна
и някои неща
да осъзная,
но взирам се
и гледам надалеч,
където ме зове
Безкрая.
|
|
|
sleng
|
Автор: svalka
|
Публикувано на: 2006-02-17 23:36
|
Толкова плавно и леко:)
Чудесно е:)
ashantei, за теб и всичко прекрасно, което направи със стиховете си-нямам думи!
|
|
|
ashantei
|
Автор: bubamara
|
Публикувано на: 2006-02-18 08:54
|
|
стиховете ти са много хубави. Благодаря ти, че ги споделяш с нас!
|
|
|
прекрасни стихове....
|
Автор: wonder
|
Публикувано на: 2006-02-18 09:42
|
joanna_vas е автора им....Надявам се да е идентична с ashantei:)
В противен случай си е чисто и просто престъпно плагиатство!
:)))))
|
|
|
за учудване
|
Автор: Joanna_vas
|
Публикувано на: 2006-02-18 13:59
|
е Вашето озлобено преследване на грозното, драга Ихтиандра, Вие изобщо не сте Св.Андонова, а една обикновена бройка с епикриза от психиатричен диспансер.
Много ми е жал за Вашето състояние, в което се намирате, но Съдба, приемете и се примирете...Най-учтиво Ви каня на среща, за да се изясним.
Пишете ми на мейла, който съм оставила за връзка с посещавашите сайта.
Невероятно е, че още - на тази възраст не сте открили себе си...
и знам,
ще ме познаеш
по аромата на душата,
а с името си
мойто ще изпишеш преди да го узнаеш...
Йонанна
|
|
|
странно
|
Автор: tonika_ka
|
Публикувано на: 2006-02-18 15:33
|
|
колко лесно се поставят диагнози тук, странно колко прибързано се правят заключения... странна и непонятна за мен е тази високомерност, която демонстрира йоанна... защото въпросът поставен от уондър важи все още... и никакви покани и глупави обвинения не могат да дадат същинския отговор...
|
|
|
ей "следователя"
|
Автор: Amazonka71
|
Публикувано на: 2006-02-18 16:21
|
|
на никове!? Не ми спрягай името с ихтиандра и другите никове, които си изредил! Аз влизам само с този ник Амазонка71. Събери достатъчно доказателства, увери се в това, в което обвиняваш и тогава преписвай моя ник на други и на други ника Амазонка! Информацията ти не е достоверна! Но не искам да ми спрягаш името, като пишеш глупости! Не съм ихтиандра, нито таффи, нито тоника и прочие, каквито там си изредил! Освен това не крия нито пола, нито годините си!
|
|
|
йонанна.......о санна!!!
|
Автор: wonder
|
Публикувано на: 2006-02-18 23:33
|
По начинът на писане и автоматичното лепване на диагноза се вижда кой е бройка в психичен диспансер:)
Не съм обвинила авторът на тези прекрасни стихове, държа да го отбележа за трети път!Надявам се, че все пак тук четат нормални или поне зрящи хора....!
Ако ти си особата, която е сътворила тези стихове, не ти прави чест да засенчваш красотата им с такова налудничаво словоперчене спрямо мен!
Нито ме интересува имейла ти, нито кипя от желание да дискутирам с теб каквото и да е:))))
Нямаме какво да делим...Моето никога няма да стане твое и обратно:)
|
|
|
Tonika_ka :)
|
Автор: da_no
|
Публикувано на: 2006-02-19 11:04
|
На въпроса ти има едно много вероятно отговорче:
Никът joanna_vas (с ругатните) тук не е на титуляра на сайта с това име, съдържащ (не съм го проверявал) и обявените тук стихове. И друго- струва ми се, че постваните стихотворения тук не са равностойни. Абе форумска работа. Но първото ми харесва. :)
|
