|
възможност за промяна?
|
Автор: 666_
|
Публикувано на: 2006-02-13 16:06
|
Как искам да не мога да мисля,
да не мога да чувствам нищо.
Как искам като прашинка аз да изчистя
от себе си животното хищно.
Точно в това се превърнах,
за да не може никой да ме нарани
и сама самотата прегърнах,
гледам щастието все отстрани.
Как искам да бъда като другите хора,
трудно е да бъдеш различен.
Вече чувствам ужасна умора
от ролята си във фарса трагичен.
Омръзна ми все да играя прекрасната роля
на несломимата,силна жена.
Единственото,което ми остана е воля
и тя ме спира да си изпусна гнева.
Сякаш съм дошла от друга планета,
толкова странен е за мене света.
Той ми прилича на мафиотска вендета
и като че ли няма да дойде скоро мира.
Но не ми остава нищо друго
освен да живея в жестокото време,
но кога тази действителност груба
ще ме избави от своето бреме?!
14.04.03
|
|
дааааааа
|
Автор: ra4_kaputa
|
Публикувано на: 2006-02-13 17:33
|
Реквием, реквием, хубаво, ама не кат ден. Имам някои технологически забележки.
Оркестъра малък, от двама-трима, свири фалшиво, духовите инструменти най-вече, щото на тях плюнките най пречат.
Не го изпълняват в зала, да дойдат да ги слушат тия, дето искат, а са се кюкнали на площада. Като разгонят оттам хората, дето са се събрали на раздумка, тръгват да свирят пред портите - като коледари. И си просят мнения. Ако на някой не му харесва изпълнението - спират музиката и почват да го плюят.
И най-важното, Реквиема не е от Моцарт, а от Салиери.
|
|
|
но
|
Автор: ra4_kaputa
|
Публикувано на: 2006-02-13 17:55
|
