|
За лъжата и морала в нея
|
Автор: RazzPutin
|
Публикувано на: 2006-02-13 14:03
|
Имало едно време един рибар...
Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновенно седял на високия бряг с въдица в ръка но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал...
Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог.
- Защо плачеш човече? - гръмовно попитал Господ.
- Как да не плача - отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие.
Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица.
- Това ли е твоята въдица човече? - попитал Господ.
- Не, Господи - отвърнал рибарят.
Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица.
- Това ли твоята въдица? - пак попитал Господ.
- Не, Господи, моята е обикновена пръчка - отговорил рибарят.
Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре.
Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу.
Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила.
- Даааа, да Господи!!!! Това е моята жена!!! - закрещял рибарят.
Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал:
- Защо лъжеш човече?
Рибарят паднал на колене и казал:
- Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени...
Морал: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.
|
|
докъде още
|
Автор: 666_
|
Публикувано на: 2006-02-13 14:16
|
Какво получих в стремежа си да се променя,
какво постигнах?
Тъй силно желаех духа си с по-лош да заменя
и ето че мечтата си достигнах.
Сега мразя без причина
и наранявам хора незаслужено,
но това не ми помогна да се чувствам по-значима,
а ме кара да се срамувам от жалкото си съществуване.
А не бях такава,
преди можех само да обичам
и сега това,което правя,мразех го тогава,
сама питам се-вече на какво приличам?
Какво постигнах с тази си промяна?
Успях единствено сама да се прегазя.
А нима получих нещо във замяна?
Ето че превърнах се в това,което мразя
|
|
|
666
|
Автор: ra4_kaputa
|
Публикувано на: 2006-02-13 15:59
|
|
|
и
|
Автор: ra4_kaputa
|
Публикувано на: 2006-02-13 17:49
|
