|
Е, СЕГА СЕ УБЕДИХ
|
Автор: ARHONTO
|
Публикувано на: 2005-12-29 12:07
|
|
ЛИЧНО, ЧЕ ФОРУМЬТ Е ГНИЛ И ФАЛШИВ- СЬЩО КАТО ШОУТО. НЯКОИ ТУК СТРАДАТ ОТ "ДЕСЕТОКРАТНО РАЗДВОЯВАНЕ" НА ЛИЧНОСТТА. ЖАЛКО И ТЬПО, НО Е ФАКТ.
|
|
?????
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2005-12-29 12:11
|
|
Пълно е с боклуци
|
|
|
новина
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2005-12-29 12:25
|
|
Ташака е без ташаци.
|
|
|
machine_gunner
|
Автор: poIice
|
Публикувано на: 2005-12-29 17:10
|
Направи огромна грешка :)) скоро всички в e-c ще знаят коя си ти всичко това само заради Theo. Мислиш ли, че си струваше?
Theo - най-голямото лайно във форума, съжалявам че го настъпах и се извинявам на всички.
|
|
|
Theo
|
Автор: poIice
|
Публикувано на: 2005-12-30 11:52
|
|
Днес май има почивен ден! :)))
|
|
|
ЧНГ
|
Автор: poIice
|
Публикувано на: 2006-01-04 13:19
|
на всички и на Тео разбира се
meki4cata е ник на Тео за всички които не знаят
|
|
|
pisatel
|
Автор: 001144
|
Публикувано на: 2006-01-04 13:29
|
|
Ивайло Шонов е роден в Русе, стоматолог по професия. Печелил е конкурси на сп. "Космос", на сп. "Фантастични истории", както и два от конкурсите на сп. "Върколак". Разказът "Птици без крила" спечели Голямата награда на конкурса за психо история
|
|
|
pisatel
|
Автор: 001144
|
Публикувано на: 2006-01-04 13:30
|
Ивайло Шонов
АКЕЛДАМА
"И донасяха при него деца, за да се докосне до тях, а учениците
забраняваха... Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата
да дохождат при Мене... И като ги прегърна, ВЪЗЛАГАШЕ ВЪРХУ ИМ РЪЦЕ И ГИ
БЛАГОСЛАВЯШЕ."
(Марко 10:13-16)
Тони Декстър се върна в детската стая с голям шарен кашон. На него
пишеше "Акелдама" - така се казваше новата електронна игра с виртуална
реалност, която Тони си бе купил. В магазин "Мечти" му бяха казали, че
действието на играта се развива по времето на Римската империя. А Тони
много обичаше игри с виртуална реалност и особено историческите.
Цяла година, без мама Фани да знае, Тони бе отделял пари от закуските
си. Накрая се получи една значителна сума. Отиде в магазина за детски
играчки, където продавач беше някакъв съмнителен тип с изкуствени лазерни
очи...
С треперещи ръце Тони разопакова кашона. Извади от вътрешността му
полиетиленов скафандър с детски размери. Без да се бави, Тони навлече
скафандъра и дръпна ципа. Тактилните сензори лепнаха по цялата му кожа.
Визьорите легнаха плътно върху очите. Тони включи играта и...
* * *
Намираше се сред някаква пуста планинска местност. За себе си вече
знаеше, че е на дванадесет години, че се казва Йосиф бен Малахия и че е
назорей*...
[* Секта отшелници юдаисти - бел.ред.]
Когато Йосиф бе дошъл на този свят, родителите му го бяха завели в
Йерусалимския храм и го бяха обрекли на Бог. Така той бе свързан за цял
живот с оброк за назорейство. Според закона на Моисей назореят не трябва да
прави три неща: да пие вино, да стриже косата си и да вижда мъртвец. А
Йосиф бе станал неволен свидетел на смъртта на родителите си, с което се бе
осквернил. За да се пречисти, бе обръснал главата си до кожа.
През нея година, по волята на боговете, император беше Тит Флавий
Веспасиан и в Палестина горяха пожарите на Иудейската война.
През нея година - 823-та от основаването на Вечния град - много евреи
бяха предадени на меча, огъня и кръстната смърт, а други продадени в
робство по четирите края на Империята. Хората бяха навикнали да гледат
всякакви ужасии в тези мрачни дни, съзнанието им беше притъпено до крайност
и нищо не можеше да събуди у тях чувството за човечност и състрадание.
А от небето валеше сняг. Хубав, пухкав сняг. Никога досега в Перея не
се бе случвало подобно нещо. Дори за високите части на планината Моав
снегът бе рядкост. За подобно природно чудо се споменаваше само във "Втора
книга Царства" - "Ванея... той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно
време" (23:20).
Хората гледаха към небето и не разбираха защо след всички беди идеше и
тази.
Скрит в туфите суха трева край пътя за крепостта Махерон, малкият
Йосиф бен Малахия също гледаше бялото нещо, сипещо се от небето. Нещото
приличаше на манната, с която Моисей бе хранил израилтяните в пустинята. Но
беше студено и в устата се превръщаше на вода. Йосиф вече го бе опитал на
вкус - не ставаше за ядене. А Йосиф не бе слагал храна в устата си цели
четири седмици - от деня, когато римските войници избиха цялото му
семейство и превърнаха родното му село в пепелище. По някакво щастливо
стечение на обстоятелствата Йосиф бе избегнал гибелта, но сега умираше от
глад. За да го залъже, дребосъкът дъвчеше парче стар кожен колан. Усещаше
как на моменти земята се завърта под краката му и губи съзнание.
Но студеният сняг валеше връз голата му глава и го свестяваше.
Откъм Кариот, по пътя за Махерон, се зададе клетка на колела, теглена
от чифт волове. Взвод легионери охраняваше пътуващия затвор. Нея година
подобни конвои бяха нещо обичайно за пътищата на Палестина. Всеки ден
римските войници караха пленени бунтовници на смърт. Днес легионерите
водеха "Кариотския разбойник" - никой не знаеше истинското име на този
зловещ старец, затова хората го наричаха така. Неговата разбойническа банда
вилнееше около градчето Кариот, на източния бряг на Мъртво море. От камата
на Кариотския разбойник бяха умирали не само римски войници, но и мирни
евреи.
Клетката със затворника пъплеше към върха на планината Моав - там,
където се намираше непристъпната крепост Махерон.
Махерон бе същата цитадела, в която тетрархът Ирод Антипа бе заточил
пустинника Йоан, наречен по-късно Кръстител. По молба на красивата Саломе,
Ирод бе наредил да обезглавят предтечата на Христос.
Клетката със затворника приближи. Въпреки страха си, Йосиф излезе на
пътя. Гладът бе по-силен мотив. Йосиф не дочака конвоят да приближи, а
тръгна право срещу него. Отдалеч започна да хленчи, да иска да яде.
Легионерите забавиха ход и заеха позиции на очакване - можеше да е клопка.
Докато вървеше, Йосиф гледаше затворника в клетката. Беше около
седемдесетгодишен, кльощав и плешив. Празният му поглед бе обърнат назад
към Кариот. Окъсаните дрехи едва скриваха следите от насилие. Около врата
сякаш имаше белег от обесване - върху кожата като нашийник тъмнееше груба
бразда.
- Гладен съм! Дайте нещо за ядене! - вайкаше се Йосиф.
Един войник се отдели от конвоя, засили се и ритна дребосъка в
гърдите. Чу се глух звук като от спукан тъпан. Йосиф отхвръкна назад и се
претърколи в снега.
още произведения написани от иво Автор: 001144 Публикувано на: 2006-01-04 12:29
Ивайло Шонов
ДА ДОЧАКАШ ДЪЖДА
"... и над пустинята ще падне
благодатен дъжд,
защото иде Денят на цветята."
Хуан де Вега, кармелитски монах от XVI век
Чиму, пустинята Атакама
Беше към осем сутринта, когато съвсем неочаквано магьосникът се появи
на площада в центъра на селцето. Странникът носеше под мишницата си някакъв
проскубан гъсок. В дясната си ръка здраво стискаше голям касапски нож.
Притаен зад тясното прозорче на параклиса, отец Фелипе следеше с
недоверчиви очи всяко движение на новодошлия.
Магьосникът обходи площада, избра място и се спря. После с един замах
на ножа отдели главата на птицата. Фонтан кръв бликна от срязаната шия на
гъсока. Магьосникът стискаше пърхащото тяло, въртеше се в кръг, бръщолевеше
някакви неразбираеми заклинания и поливаше с кръв сухия пясък около себе
си.
Отец Фелипе изобщо не беше изненадан от действията на пришълеца. По
тези места това беше обичайният ритуал за викане на дъжд, но от собствен
опит свещеникът знаеше, че подобен род фокуси в Чиму не даваха резултат.
Но знаеш ли, днес може и да помогнат... Днес трябваше да помогнат!
Когато магьосникът свърши играта си, взе пазарените пари и напусна
завинаги прокълнатото място, наречено кой знае защо Чиму...
Вече минаваше девет, но дъждът все още не идеше. Нямаше го и в
единайсет. Голямото петно кръв от гъсока продължаваше да лежи като
демонична сянка в центъра на селото.
Свещеникът излезе от параклиса и погледна отчаяно нагоре. Небето бе
гладко, избеляло до прозрачност. Пелена от пресъхнали облачета го
покриваха. Тъжната пясъчна равнина на пустинята се простираше чак до
хоризонта, а оттам нагоре се издигаха огромните масиви на Андите. Никаква
надежда за дъжд.
"Не може да е излъгал! Досега всичко предсказано се е сбъднало..." -
мислеше си отец Фелипе и нервно мачкаше старинния пергамент от човешка кожа
в сухите си ръце. "Хуан де Вега винаги е познавал бъдещето..."
Години наред бе чакал този ден. Мислеше си, че безпощадното време ще
го покоси и няма да дочака Деня на цветята. Но денят бе дошъл - 13 април
1971 година. На тази дата според пророка - кармелитския монах Хуан де Вега -
трябваше от небето да завали дъжд. А тук, в пустинята, не бе валяло цели
четиристотин години. За последен път това се случило, когато конкистадорите
на Педро де Валдивия завладели тези земи през 1540 година. И оттогава не бе
падала дори капка дъжд.
Отец Фелипе се наведе и загреба шепа пясък. Погледна го замислено и го
остави да изтече от разтворената му длан. Знаеше, че в пясъка спят семената
на множество растения ефемери. Те вече четиристотин години чакаха да се
събудят. Само няколко капки вода, и те щяха да поникнат от изпепелената
земя. Само за броени часове щяха да се разлистят, да цъфнат и да дадат
семе. И пустинята щеше да се превърне в градина. Толкова малко бе
необходимо, за да бъде и той щастлив. САМО НЯКОЛКО КАПКИ ДЪЖД...
Денят мъчително се изниза и падна нощта. Никой, дори отец Фелипе, не
забеляза странните зелени стръкчета, наболи от засъхналото петно кръв.
Стръкчетата растяха чудовищно бързо. Хората на Чиму си лягаха натъжени.
Свещеникът се въртеше в мократа си постеля и от време на време
хвърляше поглед в тъмното към циферблата на големия будилник. Последните
мигове на 13 април 1971 година неумолимо отлитаха във вечността.
Пергаментът с предсказанията на монаха Вега се въргаляше на пода, разкъсан
на части.
Нямаше дъжд, защото хората бяха лоши. С всеки изминал ден те ставаха
все по-зли един към друг. Не вярваха в Бога и затова Бог ги наказваше...
Беше малко преди полунощ, когато от небето се чу оглушителен гръм.
Последва втори. Нещо затрака страшно по покрива на параклиса и тресеше
керемидите.
Отец Фелипе изхвръкна навън, без дори да наметне расото си. Погледна
към нощното небе. Мислеше си, че трябва да е тъмно, покрито с дъждоносни
облаци, но не беше така. По небето имаше звезди. С всеки изминал миг се
раждаха все нови и нови. Избухваха неочаквано и угасваха бързо, оставяйки
дълга светла диря след себе си.
Всички хора от Чиму бяха излезли навън и гледаха това призрачно
явление. От небето валеше дъжд от метеорити.
Свещеникът усети по тялото си бодежи като от хиляди малки стрелички.
Идващите от небето камъчета със скоростта на куршуми прострелваха всичко по
пътя си. От малките дупчици, които оставяха след себе си, сълзеше кръв. На
тънки ручейчета тя се стичаше надолу по краката му и поливаше пустинния
пясък.
"Прокълната страна... Тук не е валяло и никога няма да завали..." -
свещеникът бавно се свлече на земята. Видя с примрежени очи как цялото Чиму
гори от метеорния поток.
Към съзнание го върнаха първите слънчеви лъчи. Сред зелените стръкове
на растенията се въргаляха труповете на хората, убити от нощния метеоритен
дъжд. Отец Фелипе усещаше тялото си набодено като цедка. Малките коренчета
на растенията пълзяха из пресъхналите му вени и артерии и изсмукваха оттам
последните капчици кръв. Бързаха към сърцето му.
Отец Фелипе бавно затвори очи и видя как пустинята се покрива с
красиви цветя...
Последна редакция: 08-Jul-2001
|
|
|
Шпаров е гъз
|
Автор: ninastaninirova
|
Публикувано на: 2006-01-12 18:33
|
|
защото е теддд или тронтор все едно е ихтиандра и нейните служебни партенки от полице
|
|
|
Theo
|
Автор: chapai
|
Публикувано на: 2006-01-13 14:14
|
Aз съм?-Ха познайте?
Аз съм machina_gunner
Aз съм tеddd
Аз съм mimi35
Аз съм svalka
Аз съм ninastanimirova
Аз съм ihtiandra
Аз съм trantor
Аз съм da_no
Аз съм sleng
Аз съм karaka4anka
Аз съм ton
Аз съм hunt
Aз съм bubamara
Всичко съм това.
|
|
|
i az...
|
Автор: chapai
|
Публикувано на: 2006-01-13 14:53
|
|
..sum si az. Otkachen chikidjia deto nema s kvo da se zahvane.
|
|
|
Tи
|
Автор: chapai
|
Публикувано на: 2006-01-13 14:59
|
|
Си моята сянка.
|
|
|
Куклички
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:02
|
|
Ще ви нацелувам и двете.
|
|
|
я
|
Автор: poIice
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:13
|
колко са писали в темата ми :)) , а този Тео дали е тук още ???
Вече ми омръзнаха тия полицейски историйки, така че може да сте спокойни :))
|
|
|
Полис
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:16
|
|
Този педал дето вилнее из форума Тheo ли е?
|
|
|
напрегни си мозъка, сленг
|
Автор: theo
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:18
|
След като Тео = на всички онези никове, следователно той никога не е излизал от форума. Но тъй като тео пише съмо с неговия си ник, очевидно той в момента е тук. Порадвай му се:)
Theo
|
|
|
sleng
|
Автор: poIice
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:19
|
|
незнам кои са
|
|
|
Полице
|
Автор: theo
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:21
|
Инспектор Тюхчев /сленг/ може да ти се притече на помощ.
Поздрави
Тео
|
|
|
Добре де Тео
|
Автор: sleng
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:26
|
|
Извинявай ако съм сгрешил.Само обещай,че няма да сваляш жените с тупото си BNW
|
|
|
Сленг
|
Автор: theo
|
Публикувано на: 2006-01-13 15:30
|
хехехе.....
Ама БМВ-то наистина си струва :)))
Theo
|
